ДОБРИ ПЕТРОВ ЧИНТУЛОВ
Добри Петров Чинтулов е роден през септември 1822 година в Сливен. Родният град на поета по онова време е бил един от най-многолюдните и живописни български градове. Сливен се издига през първата половина на XIX век като мощен икономически, политически и просветен център, които, съхранил връзката с духовните ценности на миналото, дава един след други редица бележити просветители и революционери, като Хаджи Димитър, Панайот Хитов, доктор Селимински, Иван Добровски, Антон Иванов, Добрович и много други.
Сведенията за родителите на поета са много оскъдни. Те били бедно семейство, но като трудолюбиви, добродушни и честни хора се ползвали с добро име и били почитани от своите съграждани.
До 16 годишна възраст Чинтулов прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български.
През 1838 г. Добри Чинтулов отива в Търново, където се е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ и се е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди, които били българи, но се гърчеели. През Букурещ минава Захарий Княжески, който съобщава на Чинтулов, че руското правителство отпуснало няколко стипендии за българите и го съветва да отиде в Русия. Чинтулов веднага се упътва за Одеса, като за това му помага Димитър Диамандиев от Сливен, живущ в Браила.
Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса уездното (околийското) училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която учи шест години, и в 1850 г. се връща в България.
От 1850 до 1858 учителства в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. В 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където става пак главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г., в която година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав.
След завръщането си от Цариград Чинтулов учителства пак около 3 години и после сам напуска, поради проблеми със зрението. До края на живота си получава пенсия. Макар и полусляп и болен той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / 17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.
Умира в Сливен на 27 март 1886 г.
Творчеството на Добри Чинтулов
